Кой е такъв неверник? Свитък X

Кой е такъв неверник, че да не се е обръщал към своя Бог в момент на голямо бедствие или душевно терзание?

Кой не е крещял, изправен срещу заплаха, смърт или мистерия извън нормалните му преживявания и възприятия? Откъде произлиза този дълбок инстинкт, който се изплъзва от устата на всяко живо същество в момент на смъртна опасност?

Махни рязко с ръка пред очите на някой и клепачите му ще замигат. Чукни някого по коляното и кракът му ще отскочи. Накарай някого да изпита таен ужас и устата му Ще изрече: „Господи” от същата дълбока подбуда.

Не е необходимо религията да е изпълнила живота ми, за да позная най-великото тайнство на природата. Всички същества, които ходят по земята, включително човекът, притежават инстинкта да викат за помощ. Защо притежаваме този инстинкт, тази дарба?

Нашите викове не са ли вид молитва? Не е ли непонятно защо в свят, управляван от природни закони, се дава на агне, или муле, или птица, или човек инстинктът да вика за помощ, ако някой велик ум не е осигурил този вик да се чуе от висша сила, способна да чува и откликва на вика ни? Отсега нататък ще се моля, но виковете ми за помощ ще бъдат само молби за ръководство.

Ще действам сега.Свитък IX

Мечтите ми не струват нищо, плановете ми са бъркотия, целите — невъзможни.

Всички са без стойност, ако не ги последва действие.

Ще действам сега.

Никога не е имало карта, колкото и внимателно да е изработена в детайли и мащаб, която да е пренесла притежателят й дори и на един земен инч. Никога закон, написан на пергамент, колкото и да е справедлив, не е предотвратявал престъпление. Никога не е имало свитък — дори като този в моите ръце, който да е спечелил един грош или да е предизвикал едничка дума на одобрение. Само действието е огнивото, подпалващо картата, пер­гамента, свитъка, мечтите, плановете и целите им в горя­ща сила. Действието е яденето и питието, които ще хранят успеха ми.

Ще действам сега.

Влачещото ме назад протакане беше родено от страх, а сега познавам тайната, изровена от дълбините на всич­ки храбри сърца. Сега знам, че за да победя страха, трябва винаги да действам непоколебимо и ускореният ми пулс ще изчезне. Сега знам, че действието смалява ужасяващия лъв в спокойна мравка.

Днес ще увелича цената си стократно. Свитък VIII

Днес ще увелича цената си стократно.

Черничево листо, докоснато от човешкия гений, става коприна.

Глинено находище, докоснато от човешкия гений, става замък.

Кипарисово дърво, докоснато от човешкия гений, става параклис.

Парче овча кожа, докоснато от човешкия гений, става царска одежда.

Ако е възможно стойността на листата, глината, дървото и кожата да се увеличи стократно, дори хилядократно от човек, не мога ли да направя същото с глината, носеща моето име?

Днес ще увелича цената си стократно.

Аз ще се смея на света.Ситък VII

Аз ще се смея на света

Нито едно живо същество освен човека не може да се смее. Дърветата може да кървят, когато са ранени, зверовете в полето вият от болка и глад, но само аз притежавам дарбата на смеха и мога да я използвам, когато искам. Отсега нататък ще изграждам навика да се смея.

Ще се усмихвам и храносмилането ми ще се подобри; ще ликувам и бремето ще ми се вижда по-леко; ще се смея и животът ми ще се удължи, защото това е великата тайна за дълъг живот и сега тя е моя.

Ще се смея на света.

А най-вече ще се смея на себе си, защото човек е най-комичен, когато се приема твърде сериозно. Никога няма да вляза в този капан на ума. Защото дори да съм най-великото чудо на природата, не съм ли просто едно зрънце, подхвърляно от ветровете на времето? Наистина ли знам откъде съм дошъл и накъде съм се запътил? Няма ли след десет години да ми изглежда глупава грижата за днешния ден? Защо да разрешавам на днешните маловажни случки да ме безпокоят? Какво може да се случи преди залез слънце, което няма да изглежда незначително в потока на вековете?

Днес ще бъда господар на емоциите си.Свитък VI

    Днес ще бъда господар на емоциите си.

Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

Днес ще бъда господар на емоциите си.

Един от почти неразбраните природни трикове е всеки ден да се събуждам с настроение, различно от вчерашното. Вчерашната радост ще стане днешна тъга; но от днешната тъга ще води началото си утрешната радост. Дълбоко в мен има колело, което постоянно се върти от тъга към радост, от възбуда към потиснатост, от щастие към меланхолия. Както при цветята, сега разцъфналата ми радост ще посърне и изчезне в униние и все пак ще помня, че както увехналото цвете носи семето на бъдещия разцвет, така и днешната тъга носи зародила на утрешната радост.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. Свитък V

А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Може ли пясъкът в пясъчния часовник да тече нагоре? Ще изгрее ли слънцето, където залязва, и ще залезе ли, където изгрява? Мога ли отново да преживея вчерашните грешки, за да ги поправя? Мога ли да стана по-млад от вчера? Мога ли да взема обратно изречените зли думи, нанесените удари, причинената болка? Не! Вчерашният ден е погребан завинаги и няма повече да мисля за него.

Аз съм най-великото чудо на природата. Свитък IV

Аз съм най-великото чудо на природата.

Откак свят светува, не е съществувал човек с моя ум, моето сърце, моите очи, уши, ръце, коса, уста. Няма човек, роден някога или живеещ сега, или който ще се появи утре, да ходи, говори, да се движи и мисли точно като мен. Всички хора са мои братя и все пак се различавам от тях. Аз съм неповторимо създание.

Аз съм най-великото чудо на природата.